Манастирът на сестрите бенедиктинки е извършвал и интензивна земеделска дейност, чрез която била осигурявана прехраната на общността и на бедните деца. Сестрите се отличавали с изключителното си трудолюбие и резултатност в стопанството, като давали добър пример за отличните немски знания и култура в областта на земеделието. В началото обителта не притежавала никаква обработваема земя, но в последствие се сдобива с общо 445 дка.
Само десетилетие след основаването си бенедиктинският манастир успял да открие свои филиали и на други места в България – манастирът “Свети Ангели” в село Бардарски геран, Врачанско и манастирът “Св. Алоис” в село Драгомирово, Свищовско.
Две години след изселването на немската общност от Царев брод, на 3 септемвири 1944 г. немските сестри-бенедиктинки напускат манастира малко преди идването на съветските войска. Руските солдати са били готови да обстрелват манастира, но след като не са открили немци, го пощадили. Само две немски сестри (Евариста Бухер и Буркарда Бетц) остават в Царев Брод и след войната и продължават да работят с приетите вече в манастира български сестри.
Немското училище е приключило дейността си след учебната 1943/1944 година.
След идването на комунистите на власт (9.09.1944 г.) за сестрите-бенедиктинки настъпват тежки години на изпитание. Епохата на тоталитаризма и на войнстващия атеизъм прекратяват дейността на манастира “Пресвето сърце Исусово”. Манастирското земеделско стопанство продължило да работи до 1950 г., когато поради ниските изкупни цени на селскостопанските продукти то фалира и манастирът бил принуден евтино (за стотинки) да отдава земята под аренда. До тогава, в период на страшно сушави години с ниски добиви, сестрите полагали нечовешки усилия за да могат да издължат държавните наряди и начисленият им непосилен данък.
Спасението за монахините дошло през 1950 г. с откриването на болница за психично болни, за която са предоставени манастирските постройки и сестрите имали възможност да работят като медицински сестри в нея, с право да изпълняват своите религиозни обязаности. Дейностите и връзките на монахините с енориашите били прекратени, но те продължили да служат на Бог и ближните си. Сестрите нямали възможност да преподават вероучение, но самият им живот бил проповед. По този начин манастирът надживява трудните за представителите на религиите години на социализма.
През 1953 година цялото движимо и недвижимо имущество на манастира е национализирано, включително и земеделски имоти.
След разпадането на комунистическия режим през 1989 г. одържавените имоти принадлежали на Католическата църква в пределите на Народна Република България са върнати. Наред с това дейността на манастира “Пресвето сърце Исусово” е възобновена и разгърната.
През 1992 г. от Германия идват две сестри и с тяхна помощ дейността на манастира е оживена. Започват редовни духовни занимания, направен е основен ремонт и обновяване на върнатите през 1990 г. манастирски сгради.
През последните години, наред с духовната дейност, сестрите проявяват голяма активност и в социални дейности. Младите сестри от манастира работят интензивно с младите хора както от с. Царев брод, така и от Шумен, успяват да създават работа за безработни жени, организират множество културни изяви. В манастира работи и кухня за социално слаби и нуждаещи се.
Голямо богатство за манастира е неговата цветна градина, създадена още с идването на първите сестри от Германия през 1914 г. В градината се отглеждат предимно невен и бял крем, основно с лечебна цел. По стара рецепта бенедиктинките приготвят от цветята мехлем, който се използва при кожни заболявания, екземи, изгаряния, трудно заздравяващи рани, след лъчева терапия и др.
След успешното възстановяване на мисията си в Царев брод, сестрите-бенедиктинки откриват свой филиал в кв. Секирово към гр. Раковски, където през 2006 г. е осветен нов манастир.
Днес в манастира „Пресвето църце Исусово” има седем от общо единайсетте сестри-бенедиктинки в България: две българки, една германка, една филипинка, една корейка (сестра Анджела Парк) и две бразилки.
Досега изминатият път от сестрите-мисионерки е труден и трънлив, но след редицата преодолени препятствия и решени проблеми с вяра и упование в Бога, те гледат с по-голяма сигурност и увереност в бъдещето.

Телефон за контакти с манастира: 05315/ 2089

Страници: 1 2