През месец август нашите приятели от женския католически манастир в с. Царев брод отбелязаха своя вековен юбилей!

Ние споделяме тяхната радост и ги поздравяваме най-сърдечно!

Имах възможност през изминалите 20 години да се запозная и да работя с много сестри, в това число и с техните престоятели сестра Кхверина, сестра Беате и понастоящем сестра Роса Мария Сантана.

Благодаря Ви за ползотворната съвместна работа и за помощта, която сте ни оказвали и най-вече на нашите ученици. Много са примерите, но съвместно организирането на летните лагерни смени са може би най-значимото, интересно и полезно нещо. Повече от десет години всяко лято голяма част от нашите ученици са включвани в тях.

Така беше и това лято, повече от 110 ученици, организирани в четири смени по 5 дни имаха възможност да играят, да се учат на добродетели, да се хранят колективно и възпитано и т. н.

Безспорно с най-голям интерес се очакваха еднодневната екскурзия до гр. Варна и К. к. „Св. Константин и Елена” и пребиваването в хотел „Корал”, водните приключения, храненето там като „бели хора” и т. н.

А ето и какво предстои от 1 октомври. Всеки учебен ден, в част от времето за самоподготовка и занимания по интереси, сестра Агнес ще помага на изучаващите английски език за да го усъвършенстват и подобряват. А всяка събота, в манастира ще се работи и със сборна група за по-напреднали.

Благодарим Ви приятели, още веднъж ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

Т. Трифонов

—

Манастирът “Пресвето сърце Исусово” се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите-бенедиктинки в България.

Началото на католическата мисия в Енидже (дн. Царев брод), предшестващо възникването на манастира, е поставено още през 1900 г. с пристигането на отец Франц Крингс, пасионист от рейнската област, който дошъл с цел създаване църква като център на немската католическа общност. Той закупува земя и започва да строи църквата. През 1910 г. храмът е завършен и е осветен. По инициатива на отец Франц католическият епископ от Русе, Леонард фон Баумбах, през 1913 г. моли да бъдат изпратени сестри-бенедиктинки с цел обучаване на немските деца в Ендже.
През 1914 г. в Ендже пристигат четири сестри-бенедиктинки (една учителка, една земеделка, една медицинска сестра и една шивачка) по поръчка на Бенедиктинския мисионерски орден от Тутцинг/Германия (къщата майка). С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. ще чества своята 100-годишнина.
През Първата световна война манастирът е подкрепен от още три сестри. Самите те не идват в България с мисионерска цел, а с мисията да поддържат културния и духовен живот на немските заселници. Още през 1914 година те откриват частно католическо немско основно училище “Св. Йосиф”, което през 1932 г. се допълва с прогимназиално отделение. В училището учат не само немски, но и малък брой български и арменски деца.
От самото начало манастирът се грижи и за деца-сираци, първите от които са останали без родители по време на Балканската война 1913-1916 г. Във връзка с ужасната Първа световна война седемте сестри са принудени да напуснат страната през 1918 г., но се връщат с големи трудности през 1920 г.
През 1928 г. по инициатива на сестрите в селото се създава културен дом, а през октомври 1935 г. се образува католическото младежко дружество “Св. Михаил” с цел да организира лекции и да се грижи за културното и морално развитие на членовете си. През октомври 1936 г. българското министерство за вътрешните работи и народното здраве разрешава регистрирането на манастира като религиозна общност и като юридическо лице.
През годините в манастира функционирала и болногледачна служба, която особено се е грижела за болните от петнис тифус. Сестрите оказвали помощ на пристигалите тук болни от цялото Лудогорие., които в знак на благодарност обикновено поднасяли дарове.

Страници: 1 2