Тази година 24 май не е ден на българската просвета и книжовност. Тази година 24 май е ден за размисъл.

На следващия ден гласуваме за европарламент. Вместо да сплитаме венци, в училищата ще броим бюлетини. 

Денят на Кирил и Методий се отлага. Дали не завинаги? Неглижирането му е съзнателна държавна политика вече 25 години поред. Сега настъпва логичният апогей в опростачването на нацията – насрочиха избори насред и без това скромното ни пространство за духовно възвисение.

Не съм чул някой да е протестирал срещу това. Интелектуалци, общественици, морални стожери, фондации, НПО-та? А вие, ранобудните, нали уж сте студенти? Не ви ли пука, че пошлата агитация и политическият партизанлък ще осквернят празника ви? Или тази кауза не е достатъчно конюнктурна, в нея няма пари и субсидии?

Традиционният панаир на книгата, съвпадащ с деня на Кирил и Методий, се отлага за юни. Навръх 24 май в НДК е заето, стягат международния пресцентър за изборите. Дворецът на културата е дворец на културата, политическата.

София е опасана с билбордове, рекламиращи Турция като туристически рай. Добре дошли в Кападокия, царството на балоните и маанетата! “Великолепният век” и “Север – юг” са най-гледаните програми по телевизията. “Великолепният век”…времето на Сюлейман Великолепни, извършил съзнателен геноцид над нацията ни, асимилатора български.

Какво пък, нали според една определена прослойка от “будни” и “интелигентни” протестиращи 3 март е руски празник.

За сметка на това Гергьовден е друга работа. Шест почивни дни, песни и танци, рахатлък – да се наяде народът на агнешко, да пийне домашна ракия, да се съберат на село тия ми ти георгиевци с цялата рода и да попсуват на воля живота…

Гергьовден – празникът на българската армия /поне да я имахме/. И празникът на българския еснафлък. Еснафлъкът продава, а еснафите гласуват – добре е да са доволни, отпочинали и нахранени.

На бас, че никое правителство никога няма да насрочи избори на Гергьовден или в дните около него? Няма да развалят на хората празника, я, няма да им спират алкохола насред юнашките черпни.

Десетилетия наред властта, все едно от боята й, протежира еснафския празник за сметка на празника на буквите. Мачът приключва тази година с удобното оправдание, че трябва да спазваме графиците на Брюксел.

Върви, народе възродени, върви към избирателната урна…