Най-хубавият ден е днешният!
Най-ведрият, най-чистият, най-милият!
Най-хубавият ден е нашият –
Най-белият, най-чистият, най-топлият!
Най-красивите цветя са есенните –
Цветята за учителя!
15-ти е!
Най-хубавият час от всички часове!
Е онзи утринен и ведър час,
Когато те звънчето призове
Да влезеш със другарчетата в клас.
Най-хубавият път на този свят е онзи път,
по който крачиш ти,
през твоя слънчев и приветлив град,
за да отвориш школските врати.
Най-верните другари на света са тези,
сред които ти вървиш,
с които радостна е песента,
мечтите си и хляба да делиш!
Най-хубавото чувство е това,
Да срещаш другите с усмивка и със радост да ги поздравиш!
Да кажеш: Добър ден! или Добре дошли!
Вече 21 години заставам пред всички ви, за да споделя с вас най-вълнуващите мигове в живота си – тези на всяко ново начало, измерено в една учебна година.
И всеки път вълнението ми е все същото-най хубавото,най-изгарящото!
И пиша слово след слово .. и разбирам, че тук рутината няма място.
Обичам да чета и пиша.
Не зная обаче как бих се чувствал, ако един ден този 15 ми липсва.
Къде ще отидат думите, които искам да ви подаря? Къде ще е усмивката?
А ръката, тръгнала да гали детската глава във въздуха ли ще остане?
Потънала в размисли преосмислям живота си, гледам хилядите пътища пред мен и откривам истината в една единствена думичка – призванието. Призванието да посветиш живота си на най-красивото на този свят – децата!
Призванието е това, което ни събира днес учителите в училищния двор – просторният, обгърнал длани сякаш да ги събере като ято птици всички ученици, за да се убедим в думите на Самуел Смит: „Бъдете това, което ви е определила съдбата и ще имате успех ! „
Има ли човешко същество, което поне веднъж в живота си да не се е ръзвълнувало от сладкогласното училищно звънче?
Или от хладния полъх на септемврийското утро, в което по улиците се стичат хиляди засмени деца?
Има ли някой, който поне веднъж не е изпитал преклонение пред бялата сграда и прошарените коси на мъдрия учител.
Със сигурност няма! Защото да си учител е свещенослужение.
Това е нашето призвание и продължаваме да го следваме с изправена глава дори когато има некапващи сълзи.
Само на учителя се пада радостта да се докосне до него – детето почти толкова близо, колкото мама и татко, за да му каже:
Дете немирно,
С пръсти вплетени в слънцето,
Не ме наказвай с любовта си!
Дете мъничко,
по-голямо от моите възможности,
не ме вини, че не намерих сили
да те приближа до началото на света.
Подари ми обичта си!
Аз също ще ти подаря моята.
За да тръгнем заедно по трудния път
на негово величество Живота.
Защото той започва и свършва с теб.
Ти си неговият смисъл.
Само така – заедно с теб ще оставим
светла диря след себе си – дирята на знанието,
извоювано с усилия и труд, с упоритост и постоянство,
с настойчивост и себераздаване.
Скъпи родители, благодарим Ви, че поверихте децата си на нас.
Повярвайте ни – ще ги пазим и ще бдим над тях. Ще ги обичаме и ще ги учим, защото това е нашето призвание.
А днес им казваме: Добре дошли!
И На добър път!
15 септември, 2015 година
Село Царев брод,
Тихомир Трифонов
