Вече повече от двадесет години, ден или два след 15 септември, професионален фотограф ни прави два вида снимки. Всеки клас се снима със своя класен ръководител и с учителя на полуинтернатната група. Учениците канят редом с тях да застанат и другите им преподавателите, както и хората от обслужващия и подпомагаш учебния процес персонал. Неизменен спътник са и ритуалните шалчета, част от спечелен проект за ритуализация на училищния живот през 2007 г. Нашето училище е едно от трите в областта и първото в община Шумен с такъв защитен проект, като в него се включват освен красивия ритуален шал и значка с емблемата на училището, рекламно знаменце на училището, с пожелание на бялото поле, връчвани на всеки първокласник, тръгващ в своя личен поход към знанието на 15 септември. За тези снимки учениците ни са и с жълтите (дамски) вратовръзки, тип фишу, както и момчетата с вратовръзки, „офицерски тип”, с два размера на дължина, също част от елементите на този проект. Ползват се и рекламните шапки, а понякога и фланелките с различни цветове и с надписи логото на училището, което тогава е било актуално.
Снимките, правени в началото и в към края на учебната година, старателнo се подреждат в поредния училищен албум. На практика това е „вариант” на една по-различна „летописна книга”, в която сега, а и след години всеки един наш ученик може да бъде видян как е изглеждал в съответния клас, да види своите приятели и съученици, своите учители…
Случвало се е не един път, отдавна завършили наши ученици, вече младежи и девойки, да пожелаят да разгледат многото насъбрали се албуми, подредени и съхранявани в училищния музей (открит преди 16 години, по повод и в чест на 90-тата годишнина на любимото ни училище). От това помещение те излизат след немалко време, оживено коментирайки видяното, връщайки се към много спомени и преживявания…
Така беше и тази есен. На 17 септември, събота, въпросните снимки станаха факт. Хубавото време, доброто настроение, пъстрите дрехи, ползваните атрибути по проекта, допринесоха и този път снимките да бъдат качествени, а заснетите на тях лица усмихнати, непринудени, без напрежение и в добро настроение.
Освен снимките по класове и общата снимка, този път се направиха отделни снимки и със знамето на училището, знаменосеца и неговите асистентки. Заедно с тях застанах и аз.
А първокласниците с помощ от училищния майстор Борис Андреев, засадиха вид туя, поръчана и доставена от разсадник чрез електронен сайт. За нея малките ни ученици ще се грижат, ще растат заедно, ще и се радват, минавайки всеки ден край нея. Но на първо време тя трябва да се хване… Ще посоча, че тези снимки ще се ползват, както години се прави и за табелката на всеки клас на вратата им, а по-късно и за направа на календар-уникат за всеки един клас и тяхната класна стая. Тази традиция в снимки е и повод за наша гордост, че работим и учим на токова училище. Всеки, който ни е посещавал, знае за какво става дума…
Насладете се на качествените снимки и усмихнатите лица на тях. Документирането за историята в началото на 97-та учебна година е направено. Стартът е даден. Следват много дни на усилена съвместна работа, докато дойде времето в края на месец май да се направят следващите подобни снимки. Няма да ни е леко, всички знаем, но тръгвайки по дългият път заедно и с усмивка нещата ще се получат по-добре. Вярно е и написаното над входната врата, откъм вътрешната страна – „ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ”!
Септември, октомври лето 2016
Тихомир Трифонов
[ngg_images source=”galleries” container_ids=”122″ display_type=”photocrati-nextgen_basic_thumbnails” override_thumbnail_settings=”0″ thumbnail_width=”120″ thumbnail_height=”90″ thumbnail_crop=”1″ images_per_page=”20″ number_of_columns=”0″ ajax_pagination=”0″ show_all_in_lightbox=”0″ use_imagebrowser_effect=”0″ show_slideshow_link=”1″ slideshow_link_text=”[Show slideshow]” order_by=”sortorder” order_direction=”ASC” returns=”included” maximum_entity_count=”500″]
Приемете моите най-искрени поздравления за всичко най-хубаво, което се прави във вашето и мое старо училище! Пожелавам ви много здраве и нови творчески успехи! До нови срещи!
С уважение Веска Ламбова
Reply