Никола Делчев Гугов, по-известен с псевдонима си Павел Вежинов, е един от най-обичаните писатели-белетристи и сценаристи.

Днес се навършват 100 години от рождението на един от най-обичаните ни писатели-белетрис ти и сценаристи – Никола Делчев Гугов, по-известен с псевдонима си Павел Вежинов. 

Гугов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала (намирала се е между бул. „Сливница“, „Мария Луиза“ и улиците „Константин Стоилов “ и „Козлодуй“).

Завършва Първа мъжка гимназия, а през 1938–1944 г. следва философия в Софийския универ ситет.

Още от началото на 1930 г. сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др.

Първият му сборник разкази – „Улица без паваж“, излиза през 1938 г., а през 1943 г. излиза и „Дни и вечери“.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“.

Впечатленията си от живота на българската армия разказва в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. – на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първо начално като сценарист, а по-късно и като зам.-генерален директор.

От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

През 50-те и 60-те години Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести ка то „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзенки“ (1953), „До Мелбълн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разка зите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“.

През 1963 г. е напечатан сборникът разкази „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-раз личен етап в творчеството му, обръщайки се към морлно-психологическите проблеми на съвре мието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970).

Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата го дина получава отново Димитровска награда.

И през всяка последваща година печата още силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).

Между 1976 г. и 1981 г. е народен представител е в 7-то Народно събрание.

Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на творе ца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“.

А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му.

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.