А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.