От днес, 7 октомври, 2014 година, нашата бивша ученичка и любимка, момиче, с което се гордеем – Юнзиле Шерефетинова вече не е между живите.
След изключително тежко и мъчително боледуване, продължило повече от две години, Юли си отиде от този свят само на 23 години.
Красивото момиче ние ще запомним с много хубави, позитивни неща – с нейната блага и чаровна усмивка, със звънливия и глас, с огромното уважение и респект, с които тя се отнасяше към всички свои учители и преподаватели… Независимо от своята възраст, тя завърши с отличие при нас, в ПМГ ”Нанчо Попович”, започна успешното си следване в ШУ „Епископ К. Преславски” като бъдещ агроном.
Днешната раздяла е тежък удар за всички, които познаваха и обичаха Юнзиле. Но това не омаловажава усилията, помощта, всичко, което толкова много хора направихме за да подпомогнем лечението и. Невъзможно е да изброим имената на всички, но благодарим на лекарите и медицинския персонал в двете варненски болници, в Националния онкологичен център в град София, в Комплексния онкологичен център в гр. Шумен, на нотариус Ася Асенова, на колегите директори от гр. София /на дарилите 40 човека кръв и събрали значителна финансова сума/ и на г-жа Ваня Кастрева, началник на РИО гр. София, на нейните състуденти, на заместник кмета на община Шумен г-н Седат Кадир, на съмишленици от ДПС в лицето на г-н Сюлейман Бакиев и Певат Мустафов; на Бахтишен Салимова от с. Царев брод… С благодарност и към журналистите Цвета Шопова, редактор в програма „Христо Ботев” на БНР в град София и г-жа Зина Соколова от в. „Аз Буки” гр. София.
Не на последно място сърдечно благодаря на всички настоящи и вече бивши ученици, които по своя инициатива, подпомогнати от нас, обикаляха по домовете на много хора от село Царев брод и съседните населени места с кутии за дарение. Ние, учителите на Юнзиле също се опитвахме безкористно да помагаме и подкрепяме нея и семейството и.
От свое име и от името на семейството на Юнзиле, благодаря Ви ДОБРИ ХОРА! Юли със сигурност е признателна за всичко направено!
Юнзиле вече, /може би/ е в един по-добър свят, където тя няма болки и ще може да диша дълбоко и без ужасни усилия!
Защо толкова млади, добри, невинни хора си отиват така… и толкова рано? Много „теории” и разсъждения има!
Важното е, че ще запомним това красиво момиче, една от успешните наши ученички, наистина с много и все хубави неща…
Утре сутринта ще сведем глави в минута мълчание пред снимката ти, а след това с ръкопляскания, ще изразим последната си почит!
Сбогом Юли! Ще те помним такава, каквато те познаваме!
Тихомир Трифонов,
7 октомври, вечерта
—
“В света има най-малко 10 милиона хора, които ежегодно заболяват от РАК! В момента когато научаваш тази жестока истина и ти казват, че имаш РАК – човек не знае на кой свят се наира… всичко се разлетява то е като вид заметресение 9-10 по РИХТЕР!
Но мигът, в който научаваш диагнозата е само твоето първо изпитание…
Чувстваш се беззащитен, без надежда, изпразнен.. Започваш да си задаваш въпроси като: “Какво да правя?”, “Колко ли ми остава?”, “Как да живея и как да намеря сили въпреки диагнозата?”… Начина ти на живот изцяло се променя”.
31 март 2014
Юли Шерафетинова
