Трудността да угодиш на всички:

    ТРУДНОСТТА ДА УГОДИШ НА ВСИЧКИ

     По пладне, на жаркото обедно слънце, един баща минавал със своя син и магарето си по прашните улички на града. Бащата седял на магарето, а момчето го водело. „Горкото дете – казал един минувач – кол-ко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как този човек може така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от умора.” Бащата взел присърце забележката, на следва-щия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл: „Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му стар баща подтичва в страни”.  Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето. „Виждали ли сте такова нещо? – скарала се една забулена жена. – Каква жес-токост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван – горкото създа-ние!”. Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума, слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето, един странник им се прис-мял: „Благодаря на небето, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не вършите ни-каква работа, не ви служи за нищо, дори не вози еди-ния от вас?” Бащата пъхнал шепа слама на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:

„Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем, кое за нас е пра-вилно.”