Какво значи да обичаш себе си? - Основно училище "Св. св. Кирил и Методий", село Царев брод, община Шумен | Основно училище "Св. св. Кирил и Методий", село Царев брод, община Шумен

Какво значи да обичаш себе си?

Какво значи да обичаш себе си? Какво значи да имаш добра себеоценка? Къде е границата между самоуважението и егоизма?

Трудни въпроси, а отговорът явно е много важен, щом всички учения на тема щастие и личностно развитие и всички духовни учители ни призовават да обичаме себе си. От години търся какъв точно е смисълът на тези думи и какво представлява любовта към себе си. Открих много отговори, други ми предстои да открия… За мен беше по – лесно да тръгна по метода на изключването – кое не е любов към себе си, кога НЕ обичам себе си. Сега искам да споделя този свой опит с вас.

  1. Самообвинението. Това е признак номер едно, че не обичам себе

си. Виним се, че не сме положили усилия за нещо, че сме лоши деца или лоши родители, че не сме учили достатъчно, че не отделяме време за близките си, че работим прекалено много. Помислете за вашия списък с вини, сложете и най- дребните неща. Безкраен е, нали? Всъщност много рядко правим нещо с идеята да причиним зло, повечето от нас никога, бих казала. Защо тогава носим толкова вина? Много харесах историята на един успял човек – той всяка вечер сядал пред календара, казвал си, че е направил това, което е смятал за най – добро във всички ситуации от изминалия ден, после късал страницата с тази дата, хвърлял я и си лягал без да мисли повече.

  1. Не поемаме отговорност за живота си.  Всеки, който обича себе

си знае, че от него зависи как живее живота си, с кого общува и как прекарва времето си. Той има цели, фокусира се върху позитивното и действа, като успява да нагоди плановете при външни промени. Той вярва, че създава живота си и се доверява на интуицията си. Когато обаче не обичаме себе си, ние се изживяваме като жертва на обстоятелства, хора, правителство, вируси. Обикновено не правим нищо, нямаме планове, а само се тюхкаме и се оплакваме. Оптимизъм идва от латинското optio, което значи избор. Избор винаги има.

  1. Живеем за другите – признак номер три. Не смеем да откажем,

когато ни искат услуга, дори да ни е крайно некомфортно да услужим, съгласяваме се с избора на другите без да кажем своята истина, за да избегнем конфликти. Слушаме авторитети без да попитаме себе си. Авторитети ни “избират” точната работа, лекарствата, спорта, храната. Не слушаме тялото си и душата си, а живеем по чужда препоръка, чужд живот, с чужди идеали.

  1. Не правим нищо, за да прекратим вредните си навици. Знаем, че

пушенето е вредно, знаем, че не си почиваме достатъчно, знаем, че от много кафе ни става зле… но не правим нищо. Каним се да се запишем на спорт, каним се да намалим сладкото, но всичко си остават добри намерения за далечното бъдеще.

  1. Живеем живота на родителите си. Ще възразите, че това не е

толкова лошо ако те са добри и успели хора. Обикновено обаче го правим, водени от навика, от старите си модели на поведение, от покорство пред тях. Когато обичаме себе си, неминуемо виждаме нашата различност, нашата уникалност. Ако се отърсим от предразсъдъците си често се случва да разберем, че ни влекат съвсем други неща и имаме съвсем други таланти. Можем да копираме родителите си не само в професията, може да се развеждаме като тях или да работим в чужбина като тях. Това означава, че повтаряме техните модели на мислене. Тук ключът е осъзнаването.

  1. Избираме морала пред нашата лична истина. Да сме добри,

послушни, услужливи, възпитани, сдържани, подчиняващи се на обществените норми, скромни – това са морални категории и ние поколения наред сме ги издигали като висши ценности. С цената на какво обаче? На нашата истина, на истинските ни желания, на чувствата ни, на дивия зов на душата ни. Правим го без да знаем, че това ни разболява и обърква живота ни. Когато обичаме себе си, даваме предимство на себе си и истинските си желания и съзнателно избираме кога да направим компромис заради друг човек и друга ценност. Да, живеем сред хора, но когато знаем своите желания и не се срамуваме от тях, начин винаги се намира да бъдем едновременно себе си и част от общността. Само е нужно да говорим ясно и високо за нуждите си, но без да обвиняваме и съдим другия.

  1. Седмият признак касае тялото. Когато не обичаме себе си, не

обичаме и тялото си. Всички имаме недостатъци, но идеята е да не се фокусираме върху тях. Ако се мислим за дебели, грозни, стари, ако всеки ден се гледаме с отвращение в огледалото, то тялото боледува в отговор. Тялото вярва на всяка наша дума, е казала Луиз Хей. Когато обичаме себе си, се фокусираме върху хубавите неща в тялото. Променяме, каквото можем, с грижа и любов и приемаме, каквото не можем, с много любов!


Това е моят път и моите изводи, споделете ги с приятели ако биха им помогнали. Споделете с мен как вие обичате или не обичате себе си.

От нета

Остави отговор

Остави мнение

This theme is designed by college textbook along with textbooks, University mailing address and