“По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа.

Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ – горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.

В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида).

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с “Бог да прости!” нашите сродници.

Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

http://www.pravoslavieto.com/books/prehod_bolest_smurt_posle.htm

“Два гряха към нашите покойници”

Става дума за два гряха, които мнозина продължават да извършват поради незнание, маловерие, а може би и зла воля.

Тези грехове са твърде тежки, защото оказват влияние и върху положението на починалите.
Единият от тях е суеверието, което е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи.
Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди. Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали.

Ето някои от тях: Покриване на всички огледала с плат; поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода – поток, река; счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);  изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини; ритуално даруване на изнасящите ковчега – носни кърпички, кърпи за лице; в ковчега се поставят пари и лични вещи – за из път; покойникът задължително трябва да е с пръстен; капакът на ковчега не трябва да се внася в дома; преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст; в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло – да не идва смъртта повече в това семейство; при смърт на близнак до гроба се засажда дърво – да не прибере смъртта и другия близнак.

Ще повторим, че тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб – камък, вместо риба – змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението. Другият грях е свързан с разкола – обръщането за “помощ” към свещеници от разколническите групи – било тези на самозвания Инокентий, било старостилци към подобния нему Фотий. Тук заблуждението е по-лесно, защото отстъплението от християнската вяра не е така очевидно.

Разколниците използват същите слова, същите ритуали, както и Църквата. Те изглеждат по същия начин, дори понякога са същите хора, преди да отпаднат в разкол. В повечето случаи използват същите храмове, които са заграбили от Църквата. Така те използват силата на навика у старите енориаши, които от детството “са си свикнали” и сега, в “новата ситуация” продължават да поръчват опела, панихиди и молитви в кварталната черква, която обаче вече е към разколници. Такъв е случаят например със столичните “Св. Параскева”,”Св. Кирил и Методий” (на Женския пазар), “Св. София”, “Св. Петка Самарджийска” (пред ЦУМ), старостилския храм в кв. “Бъкстон”, Княжевския манастир и други.Понякога съществува и рискът опечалени, които са се обърнали за услуга към някоя частна погребална агенция, да се окажат поставени пред свършен факт да приемат разколнически свещеник, който “работи” с агенцията.

Така или иначе, всеки православен християнин трябва да знае, че такива опела, панихиди, заупокойни молитви, както и всички разколнически тайнства и треби са кощунствени, безблагодатни. Те са самочиние, което остава извън Христовата църква, осквернително и за живи, и за починали. Имаме много поводи да си спомняме както за суеверието, така и за разкола в нашия църковен живот. Това са две твърде различни греховни прояви, обаче в грижите ни за душите на нашите покойници те имат и нещо общо: че могат да навредят и на тяхното състояние. Затова на Задушница тези размисли ни идват едновременно.
http://www.pravoslavieto.com/books/prehod_bolest_smurt_posle.htm