Ясно е защо, но тази учебна година по класове и степени приключи много по-различно. Това се отнася както за организационното приключване, така и за тържествата… доколкото тази година можеше това да се направи!

Затова предпочитам този път този текст към тази новина да е определено кратък, а част от наличните снимки, които ще бъдат качени сами да говорят за случилото се, за емоциите и като цяло радостни моменти и преживявания!

Естествено обърнахме повече внимание на завършването на първи клас (останали тази година без своя „Празник на буквите”), на четвъртокласниците, разделящи се с колегите старши учител и класен ръководител Галина Живкова и старши учител Димитричка Йорданова.

За седми клас направихме и невъзможното тяхното тържество да се случи, и то така, както ние го правим толкова много пъти! Дори нещо повече, вложените средства, закупените и подарени неща за тях бяха нещо повече от сериозно, а и с елементи на оригиналност!

Двама наши колеги – Мирослав Илиев, в края на месец март и Димитричка Йорданова – през м. април имаха своите юбилеи – шестдесет години житейски път. Стана така, че по ясни на всички причини, те бяха уважени на няколко пъти, но черпенето от тяхна страна се случи след годишния педагогически съвет – на 6 юли. Да са ни живи и здрави и все така успешни! А и ние… покрай тях!

Да не пропусна да отбележа, че като цяло дистанционното обучение, при нас не просто се случи, то се реализира с участието на всички колеги много добре. Използвани бяха почти всички възможни начини за контакти, но безспорно заслужават специални адмирации първокласниците и старши учител Цветалина Велкова, които единствено работиха по начин, който многократно беше препоръчван от МОН и РУО. Това не намалява ползата и качеството на работа на останалите ученици и колеги, но си заслужава да се отбележи, дори подчертае. Благодарни сме и на родителите на първолаците, без която помощ нещата нямаше да се случат!

В този материал принудителното дистанционно обучение не е обект на по-задълбочено внимание и коментари, но не подценяваме и не забравяме и тези, по-малко от десет момичета и момчета, които никак или почти никак не се включиха, каквито и причини и оправдания да бъдат изтъкнати… Тяхното „прогресивно” изоставане ще се види и проличи в близкото бъдеще! Ще поживеем, ще видим! Но от включването им в допълнителни часове в групите по „Подкрепа за успех”, провеждани „на живо”, определено имаше полза!

На 15 и 17 юни проведохме НВО 2020 за и с нашите седмокласници! И този път се бяхме постарали нищо да не им липсва, а вниманието и обгрижването бяха подобаващи. Благодаря на колегите от училищната комисия, на Нехире Басри от помощния персонал и специално на колегите – квестори от училищата в с. Градище, с. Мадара, с. Друмево и с. Лятно! А когато по-късно научихме, че резултатите от двата изпита са значително по-добри от НВО 2019 г., удовлетворението ни беше още по-голямо… На 8 юли за доброто представяне на учениците ни и за цялостната им подготовка преди това, получихме официални поздравления от ст. експерт Васил Пеев от РУО Шумен.

Вижте снимките, заедно с тази кратка новина те ще се опитат да запълнят това, което ежегодно по същото време правим с толкова любов, грижа и подготовка – класните и училищни тържества в края на всяка една учебна година…

През м. юли колективът имаше три прекрасни дни – извън училището. Бяхме заедно в Спа хотел Терма в с. Ягода, посетихме град Стара Загора, руската църква в гр. Шипка, Храм паметника на връх „Шипка”, с. Боженци… Беше много хубаво и весело! А имахме нужда от такъв релакс…

Ще си позволя тук да „споделя” и краткото ми поздравление, прочетено на тържеството на 3 юли.

Скъпи наши абитуриенти,
Днес е особен ден… натоварен с много емоции и много очаквания. Днес е празник, и ние, вашите учители и родители, празнуваме заедно с вас.

Днес е последният ден, в който бяхте на училище тук! Превъртяхте играта! Честито!

Също така е и ден на инициация, вашата церемония по навлизане в живота на по-възрастните! Така че… Можем да помълчим за това!
Сигурно ви звучи банално… фалшиво…, че един конкретен ден определя вашето порастване… сигурно от много време се чувствате по-възрастни… и вече нямате търпение светът да признае правото ви: родителите, учителите, обществото, всички най-сетне да разберат колко сте пораснали и сте се променили… Ето, днес е денят!
Скъпи наши абитуриенти, добре дошли в следващия етап на вашия живот! Но карайте по-полека…

Запазете детето в себе си. Питайте го какво иска, какво му харесва, на какво му се играе! И играйте! Не забравяйте играта и автентичната радост да си тук и сега!

Запазете и тийнейджъра! Питайте го какво го „кефи”, кое е важно, за какво мечтае! И мечтайте!

Позволете си да се насладите на живота си на по-възрастни! Ще бъде предизвикателно, но ще бъде много интересно! Ще ви се случат много нови неща, ще извървите много забележителни пътища! Ще се научите да бъдете себе си! Щом се справихте с училището, нямам съмнение, че ще се справите и с живота, с новите неща в новите училища!

И все пак помнете, когато ви е трудно, винаги можете да се върнете там, откъдето сте тръгнали. Ние ще ви посрещнем с отворени обятия!
В бъдещия си живот бъдете все така будни, любознателни, амбициозни! Не се подчинявайте на категориите „винаги“ и „никога“, оставете умовете си отворени за новото и непознатото. С каквото и да се захванете, не забравяйте да попитате себе си: Това ли наистина искам? Радва ли ме? Полезно ли е?

Бъдете смели, допускайте грешки, задавайте въпроси, имайте мнение…

Правете смисъл, оставете следа! На добър час, випуск 2020!

3 юли 2020 година

Тихомир Трифонов
Август, лето 2020