В днешна България Иван Вазов нямаше да е министър на просвещението, а нощен пазач в някой склад. В днешна България Ботев щеше да е хвърлен в затвора за хулиганство.
Ако беше доживял днешна България, Васил Левски щеше да се обеси сам.

Властта няма интерес да поддържа жива националната памет. Днешната власт смята, че светът започва и свършва с нея.
Вероятно малко хора знаят, но през 1933 година местни дерибеи са на път да разрушат дори родната къща на Васил Левски в Карлово. Според историята, която и до днес се разказва от карловци, причина за събарянето на българската светиня била, че трябвало да се отвори панорама към близката кръчма, собственост на тогавашния кмет на града.
Честта на България е спасена от тогавашния командир на 21 пехотна дружина в Карлово. Научил за готвеното светотатство, той вдига войниците по тревога, въоръжава ги и нарежда да се „стреля на месо”. Родната къща на Апостола оцелява от агресията на простащината, защитена от щиковете, докато карловци спят кротко в леглата си.
Името на този доблестен български офицер е Петър Димков, който след пенсионирането си става известен в цялата страна като народен лечител. Заради патриотичната си постъпка той е изправен пред военен съд, обвинен в превишаване на права и самоуправство. За чест на българското офицерство и на цяла България, Петър Димков е оправдан. След като в столицата се разчува за замисления от местните самозабравили се управници национален позор, избухва голям скандал. По-късно през същата 1933 година започва и реставриране на сградата и превръщането й в музей.

Накъде отива днешна България! С тази омраза, с това противопоставяне, с това опростачване!
… 
 Но както е обичал да казва Уинстън Чърчил: „За кораб без посока попътен вятър няма”.

Всичко това не ни пречи днес да почетем делото на Апостола! Кой както може и прецени!

19 февруари, 2017 година

Тихомир Трифонов