През м. октомври и м. ноември за всички наши ученици бяха организирани две безплатни екскурзии.

На 23 октомври, петък, учениците от І до ІV кл. посетиха „Стара Плиска” – „Двор на кирилицата” ,
в това число и намиращите се там обекти – покръстване на българите и приемането на учениците
на Свети Свети Кирил и Методий”. Лошото време забави и отложи екскурзията с няколко часа, но не попречи за провеждането и, както и от ползата от нея. Извозени на два пъти с училищният автобус малките ученици имаха възможност да се докоснат до част от корените на богатата българска история. Направиха си много снимки, част от които споделиха и в социалната мрежа, а аз направих същото и във фейсбук страницата на училището ни.

На 6 ноември, отново петък, се реализира отдавна готвена еднодневна екскурзия до гр. Котел и с. Жеравна. Тя беше реализирана с два 31 местни автобуса и участието на всички ученици от пети до осми клас. Символичното в случая е, че посещението и на къщата музей на Йордан Йовков стана само няколко дни преди рождения ден на разказвача за българското село и неговите „прекрасни обитатели и стопани”.

Безплатни за учениците бяха транспорт, осигурен обяд и минерална вода, както и заплащане на два билета за вход – в къщата музей на бележитият писател в с. Жеравна и за природонаучния музей край гр. Котел.

Като обезпечаване на екскурзията бяха закупени и медицински препарати и медикаменти, неизползваните от които ще останат за ползване при нужда в училището.

Дългогодишните ни служебни и лични отношения с г-жа Цонка Петрова, вече пенсионер, живееща в гр. Котел, допринесоха тя да бъде през цялото време с групата и да окаже необходимото съдействие, да разказва интересни неща за отделните обекти…

При посещението в къщата музей на писателя, сърцевед в с. Жеравна, нашите ученици и колеги са се засекли и с групата екскурзианти от новите ни приятели от основното училище от с. Драгоево.

Много снимки, закупени сувенири, спомени от видяното, коментари след това… това са само част от последствията от този ден.

Безспорни са следните неща: ден, прекаран извън училището, заедно със своите съученици и учители, сред красивата българска природа, виждайки и наслаждавайки се и на заплануваните обекти – това е нещото, за което със сигурност много са тези, които често си мечтаят. А когато мечтата стане реалност, без да има инциденти и проблеми, то наистина краят е повече от добър!

Всичко възможно ще бъде направено и през 2016 година за нашите ученици да се организират подобни екскурзии. За най-желаните и подходящи маршрути ще се вземат мненията и предложенията и на представители на самите ученици.

Ноември, лето 2015

Т. Трифонов

—

8 любими откъса от произведенията на Йордан Йовков

Днес се навършват 135 години от рождението на Йордан Йовков – Майстора на късия разказ.

Йовков е роден в Жеравна през 1880 г. Завършва гимназия в София през 1900 г.  В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късо е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 – 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това – апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

Да си спомним за големия писател с някои цитати от произведенията му:

 „Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”  – Из разказа „По жицата”

***

„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!”  – Из разказа „Серафим”

***

„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.” – Из разказа „Женско сърце”

***

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна”  – Из разказа „Албена”

***

„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!” – Из разказа „Шибил”.

***

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората” – Из разказа „Песнта на колелетата”

***

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?” – Из разказа „Вълкадин говори с бога”

***

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – Из разказа „Албена”.